Автор: Дмитрий Плотников, lenta.ru Следвайте Гласове в ТелеграмВъв вторник на 28 март в

Автор: Дмитрий Плотников, lenta.ru Следвайте " Гласове " в Телеграм

Във вторник на 28 март в Донецката национална република приключи първият правосъден развой против военнослужещ от полка „ Азов “ на Националната армия на Украйна (забранена в Русия терористична организация). Димитри Смития, покорен в Мариупол, бе наказан на 20 години отнемане от независимост по обвиняване в ликвидиране, грубо отношение към мирни поданици и потребление на неразрешени способи на водене на война. На подсъдимата пейка скоро могат да се окажат и други бойци от подразделението, някои от които са упрекнати в тероризъм и измама. Сега полкът „ Азов “ се асоциира най-много с боевете за Мариупол, само че в неговата история има доста други, не по-малко впечатляващи епизоди. От момента на учредяване на подразделението през 2014 година неговите ръководители съумяха не просто да изградят неповторима идеология, само че и да основат мрежа от подчинени цивилен и полувоенни организации. „ Лента.ру “ научи кой и по какъв начин е основал печално известния полк „ Азов “, за какво неговите бойци се придържат към неонацистката идеология и по какъв метод ветераните на подразделението са съумели да основат страна в страната, пуснала корени във всички сфери на публичния и политическия живот на Украйна.

На 20 май 2022 година в Мариупол оръжие сложиха съвсем две и половина хиляди души. Морски пехотинци, граничари, служители на реда и, несъмнено, военнослужещи от полка „ Азов “, който беше за Украйна един от знаците на въоръжения спор в Донбас.
Това доброволческо поделение от националисти имаше  репутацията на едно от най-боеспособните в страната. Прекрасно подготвени и въоръжени, притежаващи висок военен дух, през цялото време на боевете за Мариупол „ азовци “ обещаваха да се борят за града до край.

„ Ще се бием до последна капка кръв, не ни плашат нито вражеските танкове, нито ракетните удари, нито авиацията. Аз повелявам на всеки войник от полка „ Азов “ да се бори до последно. Ще унищожаваме руснаците във въздуха, на земята и във водата. “ – Денис Прокопенко, пълководец на полка „ Азов “

Но скоро реториката на „ азовци “ се смени. След като останките от гарнизона се оказаха блокирани в завода „ Азовстал “, командването на полка стартира да пуска регулярни обръщения към държавните управления на западните страни, международната общност и дори римския папа с молби да подсигуряват евакуацията на полка от Мариупол. Офицерите се оплакваха от тежките условия, дефицита на лекарства и недохранването.

Накрая „ азовци “ взеха решение да се предадат. Ръководството на полка разбираше – основната борба на „ Азов “ напълно не е на фронта. Борбата към момента следва.

Пленените бойци от „ Азов “, като Димитри Смития, през днешния ден чакат правосъдни процеси и сурови присъди. В устрема си да смекчат неизбежното наказване болшинството от тях настояват, че в никакъв случай не са поддържали неонацистки хрумвания, а в „ Азов “ са влезнали единствено поради по-доброто въоръжение и по-високите заплати. Но е задоволителен единствено един взор на татуировките на тези юнаци („ Лента.ру “ разполага извънредно с имена, позивни и фотоси на татуировки на попадналите в плен бойци на „ Азов “), с цел да се разбере за какви идеали са се сражавали.

„ Готвехме се за война “

Бъдещият създател на „ Азов “ Андрий Билецки стартира политическата си кариера в организацията „ Патриот на Украйна “. Отначало това е силовото крило на социал-националистическата партия на Украйна (СНПУ), настоящо в цялата страна. В края на 2000те години партията претърпява ребрандиране и се трансформира във Всеукраинско обединяване „ Свобода “, като това вкарва до вътрешен ерес. Общонационалната организация „ Патриот на Украйна “ е отстранена, само че една клетка в Харков продължава да работи под същото наименование.

Както самият Андрий Билецки написа в автобиографията си, той съумява да притегли под знамената си младежи, „ ясно виждащи упадъка на националистическите структури през 20 век и нуждата от основаването на нова, действително действена националистическа мощ на 21 век “. Тогава политикът работи като заместител шеф по национално-патриотичното образование на харковския филиал на Междурегионалната академия за ръководство на личния състав. През втората половина на 2000те години към този недържавен ВУЗ се събира огромна общественост от ултрадесни, дължащо се значително и на политическите позиции на управлението.

В базата на Академията се организират лекции и конференции, издава се националистическа литература. Така ВУЗ-ът става за Андрий Билецки среда за рекрутиране за „ Патриот на Украйна “.

Активната активност на „ Патриот на Украйна “ стартира по време на изборите за Върховна рада през 2006 година. В чест на следващата годишнина от Гладомора 1932-1933 гг. националистите палят червени флагове и разпореждат венец от бодлива тел на паметника на Ленин на площада на Свободата. Протестират пред постройката на градския съвет на Харков по отношение на включването в дневния ред на сесията на въпроса за даване на съветския език статут на районен. Провеждат протестни акции с искане към управляващите да понижат броя на задграничните студенти в Харков. Периодично се бият с милицията.
Но първата огромна акция на „ Патриот на Украйна “, извършена на 14 април 2006 година, е ориентирана към сливане на всички националистически настроени младежи в града под нейно управление и е озаглавена „ Маршът на Украйна против окупацията “. Мероприятието издига лозунги „ Имигранти – марш вкъщи “, „ Една раса! Една нация! Една Родина! Това е Украйна! “, „ Украйна на украинците! “ и събира по разнообразни оценки сред 100 и 200 души.

Впоследствие сходни шествия, съвпадащи с датата на началото на Коливщината – казашко въстание от 1768 година, съпроводено с всеобщо изтребване на полското и еврейското население – стават годишни.

Основателят на „ Азов “ Андрий Билецки (в средата) по време на марша по случай Деня на бранителите и защитничките на Украйна, 14 октомври 2021 година

Едновременно националистите разпростират гнет против мигранти и против своите политически съперници. „ Патриот на Украйна “ стартират същинска улична война с комунистически и проруски организации, като разгонват конгреси и нападат обществените им мероприятия. Съперниците от „ старите “ националистически организации също си получават своето.
Алексей Корнев, ръководител на организацията „ Надежда за нацията “, придържаща се към по-традиционни за украинския шовинизъм позиции, неведнъж е твърдял, че Андрий Билецки е финансиран от Русия подбудител, който се пробва да дискредитира украинското националистическо придвижване.

Минава време и скоро върху основата на „ Патриот на Украйна “ се основава политическа партия „ Социал-национална асамблея “ (СНА). Разцветът си организацията доближава напролет на 2011 година, когато в нейните редици единствено в Харков се числят над 600 бойци и няколко хиляди симпатизанти. Партията открива голям брой филиали в цяла Украйна, най-вече в югоизточната част.

Причината за тази известност в рускоезичните области на страната е в това, че програмата на Социал-националната асамблея и „ Патриот на Украйна “ се основава в по-голяма степен на расизма, в сравнение с украинския шовинизъм.
Самият Андрий Билецки назовава идеологията на партията „ украински породист социал-национализъм “, в програмните документи на „ Патриот на Украйна “ се споделя, че организацията се застъпва за „ монорасово мононационално общество “.
„ Ние, украинските социал-националисти, преглеждаме по този начин наречените „ човешки раси “ като обособени биологични типове, а за рационален човек в биологичния смисъл считаме единствено белия европейски човек. Украинският социал-национализъм построява своята идеология на непоносимост към враждебното, както и на интензивност, която да бъде стоманен таран за заличаване на непознатите сили, които желаят да попречат на украинската нация и бялата раса. “ – Олег Однороженко, идеолог на „ Патриот на Украйна “

СНА скъсва с класическите за украинския шовинизъм етноезикови въпроси, съсредоточавайки се вместо това върху „ расовостта “, както Андрий Билецки назовава тази концепция. Той счита, че обичайните националисти „ поставят каруцата пред коня “, говорейки за нациите като за езикови, културни или териториално-икономически явления. Социал-националната асамблея не отхвърля езика и културата напълно, само че ги смята за производни на „ расовата природа “.
Организацията слага за своя цел „ расовото пречистване “ на нацията, наричайки украинците „ една от най-големите и качествени елементи на бялата раса “.

„ Историческата задача на нашата нация в това преломно столетие е да оглавим и поведем след себе си белите нации от целия свят в последния кръстоносен поход против водените от семитите подчовеци “, написа Андрий Билецки.

Ефрейтор Гордиенко, Игор Юриевич (Пазузу). На татуировките: Надписи White Power, келтски кръст и скандинавски езически знак „ валкнут “. Забелязва се и цифрата 88, което е закодиран девиз в ултрадесните кръгове – осмата писмен знак в латинската писменост е H, а двете осмици дружно дават отговор на Heil Hitler

Освен идологическите разлики с класическите организации на украинските националисти, „ Патриот на Украйна “ и Социал-националистическата асамблея се стремят да основат и нов метод в политиката. Андрий Билецки споделя, че неговата организация е „ тип медал “, защото за членовете ѝ са значими „ битката, йерархията, дисциплината “. Според него това разрешава да се сътвори „ единствена по рода си политическа партия “, която води „ дейна улична политика, има собствен силов съставен елемент и явен мироглед “.

И последователите на организацията фактически са подготвени да упражняват принуждение, освен това освен посредством офанзиви против на практика беззащитни задгранични студенти или леви деятели.

През 2008 година националистите организират огромен марш в центъра на Киев. „ Патриот на Украйна “ тогава е съществена дясно-радикална колона, униформите на членовете му имат нашивки „ черно слънце “ и нищожно стилизирани „ имперски орли “ (Reihsadler), само че за разлика от нашивките на униформите на вермахта, украинските орли държат в ноктите си не четири-, а осмоконечни свастики. Освен униформите, „ патриотите “ имат и стоманени каски от армейски вид. Маршът приключва с побой с органите на реда. Националистите са упрекнати в провокации, защото умишлено са се опитвали да ядосат правоохранителите с неонацистката символика, а каските са им били нужни като подготовка за конфликта. Привържениците на Андрий Билецки отхвърлят тези обвинявания.

„ Те са, първо, поради готиния външен тип, и второ, тъй като в действителност предвиждахме вероятен спор с служителите на реда. Какво има да се отхвърля? “ – Алена Белозерская, украински блогър-националист.

Журналистът-антифашист Сергей Колесник писа тогава, че СНА образова деятелите си по програмата за подготовка на специфичните подразделения. В организацията е въведена желязна дисциплинираност, членовете ѝ са способни освен на улични акции с директни дейности, само че и на диверсионна работа. „ Гръбнакът на „ Азов “ са хора, които цялостен живот са се занимавали с подготовка. „ Ние се готвихме за война “, спомня си по-късно за това време съратникът на управлението на организацията Вадим Троян.

Но по какъв начин сходна организация е могла толкоз години да работи и да се развива в един от най-големите градове на Украйна? Отговор на това дава още през 2014 година украинският политолог Антон Шеховцов. В публикацията си за немското издание Die Zeit той свързва разцвета на „ Патриот на Украйна “ с покровителството на губернатора на Харковска област от 2005-2010 гг. Арсен Аваков. „ Патриотите “ са покровителствани и от Андрий Липчанский, дълготраен бизнес-партньор на политика – една от фирмите в неговия холдинг „ Триолан “ е ръководена от дейния член на „ Патриот на Украйна “ и някогашен помощник на милицията Вадим Троян.

Предприемачът употребява националистите за банални нападения – те правят рейдове против виетнамски бизнеси и атакуват съперниците на „ Триолан “ по вестникарските будки, които след това минават в благосъстоятелност на компанията. Самият Арсен Аваков употребява деятелите от „ Патриот на Украйна “ за защита на митингите на блока на Юлия Тимошенко (БЮТ), в който тогава членува.

Граждански доброволци от новата група на отрядите за териториална защита, основани от ветераните на „ Азов “, март 2022

Политическата кариера на Арсен Аваков и работата на „ Патриот на Украйна “ като цяло са много синхронни. През февруари 2005 година той става губернатор на Харковска област и скоро в региона се появява нова неонацистка организация с огромни упоритости. Тя се развива интензивно и организира акциите си от самото начало до подаването на оставката на политика през февруари 2010 година и продължава да работи по времето на неговата дейна опозиционна активност в района.

През септември 2011 година Арсен Аваков отпътува за Италия „ в политическа емиграция “, траяла до края на 2012 година, когато получава имунитет против условно гонене, ставайки народен представител във Върховната рада от новата партия на Юлия Тимошенко „ Отечество “. През времето на неговото неявяване от страната върху „ Патриот на Украйна “ е нанесен мощен удар, а водачите му, в това число и Андрий Билецки, се озовават в пандиза по обвиняване в опит за ликвидиране на журналиста Сергей Колесник, който е наръган с нож няколко пъти в харковския офис на „ Патриот на Украйна “.

След държавния прелом в Украйна на 24 февруари 2014 година Арсен Аваков влиза в новата майданна власт. Веднага издейства освобождението на Андрий Билецки от следствения изолатор.

В Украйна се разпростират цивилен спорове, управлението на страната има всички учредения да не се доверява нито на армията, нито на полицията и взема решение да заложи на доброволческите подразделения на националистите.

На Андрий Билецки не му се постанова да основава нищо – той към този момент има готово поделение, просто за него знаят малко на брой.
„ В първия ден, когато излязох от Следствения изолатор, се събраха няколкостотин хора. На идващия ден към този момент тръгнахме да щурмуваме „ Оплот “ [клуб за бойни изкуства, в който се събираха проруски активисти]... С времето нашата група стана гръбнак на батальона „ Азов “ “ – Андрий Билецки, водач на „ Патриот на Украйна “ и създател на „ Азов “

„ Арматурни войни “

Официалната дата на основаване на батальона (сега към този момент полк) за специфични интервенции „ Азов “ е 5 май 2014 година, въпреки че в действителност въоръженото поделение стартира активността си надалеч по-рано.

Още по времето на проруските манифестации в Харков всред членовете на „ Патриот на Украйна “ е събран отряд, който противодейства на деятелите. Името на този отряд препраща към вестника Das Schwarze Korps – формалният печатен орган на Секретен сътрудник. Неофициално по този начин се назовава и цялата организация на Хенрих Химлер, поради черния цвят на униформите.

Младши сержант Глушенко, Леонид Василиевич (Лего). На татуировките: скръстени гранати – знак на наказателната дивизия на Секретен сътрудник „ Дирлевангер “, фамозна с особената свирепост, проявена при потушаването на Варшавското въстание през октомври 1944 година Присъства и скандинавският езически знак „ валкнут “

Андрий Билецки формулира задачата на отряда пределно ясно: „ да стартира да прочиства улиците от руско-комунистическата злина “.

„ У мен се появи концепцията за основаване на отряд, който да може действително да противостои на този пакт. С естествена екипировка, най-малко минимално въоръжение и по този начин нататък. В Киев се откриха доста патриоти, които започнаха да оказват помощ с бронежилетки, униформи, каски, балаклави, превоз. “ – Андрий Билецки, водач на „ Патриот на Украйна “ и създател на „ Азов “

В нощта на 15 против 16 март 2014 година „ Черният корпус “ организира първата си акция. На улица „ Римарска “ в Харков негови бойци обстрелват проруски деятели, двама от които са убити, а четирима – ранени. От участниците в нападението са конфискувани шест ловни оръжия, самоделна малокалибрена винтовка и два халосни револвера, модифицирани за пукотевица с бойни патрони. Задържаните десни радикали не понасят никаква наказателна отговорност тогава. Те са настанени в градския изолатор за краткотрайно задържане, а по-късно управлението на „ Черния корпус “ съумява да се контракти с управляващите, че всички арестувани ще бъдат преместени в изолатори в други региони и ще бъдат пуснати след къси административни периоди.
През целия март организацията се пробва да сътвори контакт с представители на властта, само че изначало е в неустановеност. 
Не е ясно до каква степен ще стигне обстановката в Харков и ще има ли въобще потребност от услугите на националистите. Поради това „ Черният корпус “ от време на време влиза в спорове с локалните правоохранители, които се считат от организацията за „ проруски “ и „ антиукраински “.

Конкретно в Харковска област група бойци на „ Черния корпус “ е пребита от офицери от специфичните елементи „ Беркут “ на Министерство на вътрешните работи на Украйна.

Всичко се трансформира на 1 април, когато проруските деятели завладяват с взлом постройката на регионалната администрация и прогласяват Харковска национална република.

Това развързва ръцете на националистите. Сега новата власт в страната схваща, че би трябвало да разчита на крайнодесните в черни униформи, а не на правоохранителните органи, които симпатизират на протестиращите.
На „ Черния корпус “ е предоставена база за тренировки,  неговите деятели стартират да атакуват проруските манифестации, да пребиват и отвличат обособени опозиционни политици.

Участникът в тези събития Степан Байда, който след това оглавява осведомителната работа на „ Азов “, назовава април 2014 година интервал на „ арматурните войни “.

Мъж с татуировка, изобразяваща английския нарушител, прочут като „ Чарлз Бронсън “, презарежда оръжие по време на обучение на полка „ Азов “ в Харковска област, 28 юни 2022 година

„ Черният корпус “ образно потвърждава, че може да бъде опора на новата власт в югоизточната част на страната. И управлението прави оценка високо тяхното усърдие. „ Участието на няколкостотин души от „ Патриот на Украйна “ постави кръст на опитите на Москва да „ взриви “ обстановката в Харков. Хората на Андрий Билецки в черни униформи пътуваха през тези дни из Харков в колона от коли и единствено с типа си дваха да се разбере: има кой да отбрани Харков “, споделя по-късно съветникът на министъра на вътрешните работи Антон Герашченко.

„ Тогава имаше доста клюки за черни човечета, които неизвестно от кое място се появиха в Донбас. А цялата работа беше там, че ние, тъй като нямахме военни униформи, се обличахме в евтини черни униформи за цивилна защита, без каквито и да е опознавателни знаци. “ – Василий Шкляр в фрагмент от повестта „ Черно слънце “, отдадена на „ Азов “

Именно Антон Герашченко става основател на легализирането на ултрадесните доброволчески подразделения. Той показва мнение, че „ младите момчета-патриоти няма да съумеят дейно да защитят Родината си, в случай че не встъпят в редовете на милицията и не получат оръжие легално. “ По спомените на Степан Байда, за „ Черния корпус “ се застъпва и Арсен Аваков, остарял прочут на националистите, който след успеха на Евромайдана заема поста министър на вътрешните работи.

На 26 април 2014 година в мрежата се появява видеообръщение на „ черните човечета “, в което трима мъже в черни униформи и балаклави вършат изказване, че „ поемат върху себе си задачата за освобождение на целия югоизток от окупаторите и диверсантите, или по този начин наречените „ зелени човечета “ и „ предатели-сепаратисти “. Прави усещане, че обръщението е записано на съветски език.

След по-малко от седмица, в нощта на 4 против 5 май 2014 година, към 100 членове на „ Патриот на Украйна “ поставят клетва за встъпване в служба и получават оръжие като особено поделение на Министерство на вътрешните работи на Украйна „ Азов “. Времето на „ арматурните войни “ завършва, стартира историята на „ Азов “.

„ Ние бяхме на място и имахме цялостна подготвеност да действаме. Тогава през нощта в Министерство на вътрешните работи взеха историческото решение и подписаха заповед за основаването на този батальон. На идващия ден се състоя и първият пердах. “ – Андрий Билецки, водач на „ Патриот на Украйна “ и създател на „ Азов “

„ Залага се на тези, които не са свързани с предубеждения “

Скоро батальонът организира първата си гръмка интервенция. В началото на май 2014 година в Мариупол в действителност се стига до двувластие. В града работят както формалните органи на властта, по този начин и самоорганизирана администрация от деятелите на самопровъзгласената Донецка национална република.

Мариупол е сериозно значим като втори по брой население град в региона и като един от най-големите портове в страната. За прочистването му от последователи на районната самостоятелност са изпратени елементи на Националната армия на Украйна и доброволци от „ Азов “.

„ Спомняте си това време – началото на войната – какъв брой бяхме там. А знаете ли тогава какъв брой бойци имаше в „ Азов “? Осемдесет и един. А знаете ли, че нямахме дори 81 автомата? И със счупени автомати Made in Angola и кой в каквото беше облечен, тръгнахме да щурмуваме града. “ – Вадим Троян, началник-щаб на „ Азов “

Операцията бързо минава в борба, в която умират не толкоз въоръжени последователи на ДНР, колкото мирни поданици. В градската морга в този ден се озовават телата на 11 души (въпреки че Арсен Аваков дава данни за 20 починали, а някои източници приказват за 100 убити). Загуба понася и самият „ Азов “, погубен е Родион Добродомов, доброволец от Киев. Операцията се проваля в последна сметка.

Избирателната интензивност на референдума за самостоятелност на ДНР е голяма, а Украйна губи надзор над Мариупол.
Под контрола на управляващите остава летището, а самият град е обкръжен от обръч от блокадни постове и отсечен от останалата територия на Донецката национална република.

Военнослужещ от полка „ Азов “ пуши цигара по време на тактически учения в Харковска област, 28 юни 2022 година

На процедура незабавно стартира разглеждането на втори, по-разработен проект за пречистване. Решаваща роля в него би трябвало да изиграе още веднъж „ Азов “, като най-мотивираното поделение. „ Азовци “ съставляват гръбнака на щурмовата група, подкрепена от бойци на доброволческия батальон „ Днепър -1 “ и елементи на Националната армия на Украйна. В изоставена кариера под Мариупол е издигнат макет на укрепения регион на опълченците, с тъкмо такива барикади, които „ азовци “ се приготвят да щурмуват. В ролята на инструктори влизат офицери от Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) с опит от войните в Афганистан и участия в миротворчески задачи.

„ Накрая стигнахме до извода, че не е допустимо да се организира взлом на Мариупол от съществуващи елементи на Националната армия. Заложи се не на тези, които от години и десетилетия служеха в частите на ВСУ или Вътрешни войски, а на тези, които имаха задоволително мощ на духа и предпочитание да защитят Украйна от терористите. На тези, чиито ръце и крайници не бяха вързани от предубеждения и длъжностни указания. “ – Антон Герашченко, консултант на министъра на Министерство на вътрешните работи на Украйна
Подготовката лишава съвсем месец и на 13 юни украинските подразделения изтласкват опълченците от Мариупол. В това решаваща роля изиграва не качествената подготовка на „ азовци “, а тяхното числено предимство и на процедура цялостното неявяване на бойно снаряжение у опълченците. При прочистването на града се отличава групата на Владимир Шпара, член на „ Патриот на Украйна “, наказан през 2011 година в Киев за подготовка на терористичен акт и освободен след успеха на евромайдана през 2014 година.

„ Нека в този момент приказват, че там въобще не е имало същински пердах. Лесно е да се приказва, само че за какво тогава нито ВСУ, нито прехвалените спецотряди не го направиха? Защо на взлом потеглиха 60 необучени индивида? Имаше пердах. За всеки от нас това беше пердах със себе си. Там преборихме страха. “ – Николай Деревянко (Воланд), военнослужещ от „ Азов “

Следващата значима интервенция за „ Азов са боевете за Иловайск през август 2014 година. Този незначителен град, ситуиран на 40 километра от Донецк, има основно значение за снабдяването на столицата на ДНР. Командването на антитерористичната интервенция (АТО) още веднъж залага на доброволческите формирования на националистите като най-мотивирани елементи. В интервенцията би трябвало да вземат участие батальоните „ Азов “, „ Шахтьорск “, „ Днепър – 1 “ и „ Донбас “.

При планирането на интервенцията командването недооценява силите на опълчението. Предполага се, че градът се охранява от едвам няколко десетки опълченци, само че на процедура те са няколкостотин. За седмица боеве настъпващите съумяват да завземат част от града, макар че опълченците получават подкрепление. На 24 август механизирани елементи на ДНР нанасят удари на изток и на север от Иловайск и отрязват групировката на ВСУ от пътя на снабдяването. В същия ден „ Азов “ е изтеглен от фронтовата линия и изпратен да отбранява Мариупол.

„ От батальона „ Свитяз “ единствено осем индивида от 60 влязоха в багра. Останалите, отпред със стотника Владимир Парасюк лежаха там, трепереха от боязън и нещо там предъвкваха. Като отидох на заседание, им споделям: „ Ставайте, да вървим! “ Никой не потегли. “ – Владимир Бабенко (Фагот), военнослужещ от батальона ‚Донбас “ за боевете при Иловайск

Редник Шалин, Александър Сергеевич. На татуировките: на гърдите на военнослужещия се вижда татуирана свастика

Причината за това не е желанието на командването да запази най-боеспособните елементи, а противоположното – рухване на бойния дух измежду доброволците поради некоординираните дейности и огромните загуби.

Още в първия пердах „ азовци “ губят седем души от създателите на батальона, включително Николай Березов – мъжът на известната от Майдана политичка Татяна Черновол. Батальонът в действителност саботира заповедите на командването по време на настъпателната интервенция, с помощта на което резервира персоналния състав, с което обаче предизвиква загуби измежду прилежащите украински елементи.

След боевете за Иловайск „ Азов “ в продължение на няколко месеца въобще не взе участие в стълкновения, макар че е уголемен до полк и от структурите на Министерство на вътрешните работи на Украйна е преведен към Националната армия на Украйна.

„ Азовци “ чакат идната интервенция съвсем половин година. В началото на 2015 година ВСУ губят донецкото летище и понасят съществени загуби под Дебалцево, където се раздира кръгът на следващото обграждане. На командването и на политиците им би трябвало най-малко някаква победа в Донбас. Тогава се взима решение да се организира настъпателна интервенция на юг от Мариупол и да се употребява това, че най-боеспособните елементи на опълченците към момента се намират на север под Дебалцево. На „ Азов “ е дадена заповед да заеме хълмовете сред обитаемоте места Коминтерново и Широкино.

Операцията минава сполучливо, за няколко дни бойният полк губи седем индивида убити и към 50 ранени. Опълченците са отблъснати от Мариупол. Широкинските хълмове нямат особена стратегическа полезност в това, само че разрешават на управляващите да настояват, че ВСУ към момента има нападателен капацитет, а на управлението на „ Азов “ – да твърди, че полкът е едно от най-боеспособните подразделения в страната и е подготвен наедно да се бори с съперника.

„ Азов “ направи на Русия показно какво да чака, ако щурмува Мариупол. Броят убити кацапи (руснаци, иронично – б.пр.) по време на контраатаката на 14 февруари приказва самичък по себе си. “ – изказване на командването на полка „ Азов “
С това и присъединяване на „ Азов “ в бойните дейности в Донбас през 2014-2015 гг. се изчерпва. Но с помощта на професионалния медиен акомпанимент и намерено заявената ултрадясна идеология, „ азовци “ съумяват да станат знак на националистическото придвижване за радикалите както в самата Украйна, по този начин и в други европейски страни.

Подразделението продължава да се употребява с покровителството на Арсен Аваков. Именно той инициира превеждането на полка от структурите на Министерство на вътрешните работи в Националната армия на Украйна, което разрешава да стартира въоръжаването му със модерни артилерия и бронетехника.

През септември 2015 година Андрий Билецки споделя, че от момента на основаване на подразделението, мощта на „ Азов “ нараства „ в персоналния състав – няколко пъти, в бронетехниката и артилерийските системи – няколко десетки пъти “ (ситуация, която е неповторима при доброволческите формирования на националистите, множеството от които армейското командване и държавното управление избират да употребяват в качеството на пушечно месо и доставят на остатъчен принцип).

Президентът на Украйна Петро Порошенко и министърът на вътрешните работи Арсен Аваков (от ляво на дясно) по време на съвещание на разширената гилдия на Министерство на вътрешните работи на Украйна, 10 юли 2015 година

„ Аваков както и преди отдава изключително внимание на това поделение, гледайки на него като на лична „ преторианска армия “ при положение на съществени политически разтърсвания. Сега полкът се доставя и въоръжава предпочитано “, пишат публицисти от украинското издание на „ Новото време “.

Андрий Билецки счита, че неговият полк „ в действителност наподобява като войска от някоя от балтийските страни или Германия, а не от Украйна “. Отстрани също се дават сходни оценки. Например, през декември 2015 година ръководителят на една от най-големите доброволчески организации в Украйна „ Върни се жив “ Виталий Дейнега споделя в изявление: „ На тях не им би трябвало помощ, всичко им е наред. Тяхното равнище на застраховане е такова, че спецназовците плакаха, когато го видяха. И равнището им на подготовка е положително. Предполагам, че „ Азов “ скоро ще се трансформира в частна военна войска. В него се влагат доста положителни пари. “

Но основната мощ на „ Азов “ не е бронетехниката или артилерийските оръдия, а съществуването на лична идеология, превръщаща полка в крепко споена бойна машина.

„ Ние не сме отстъпвали от себе си “

Много бързо в „ Азов “ се озовават хора освен от „ Патриот на Украйна “, макар че основателите на подразделението се пробват да запазят неговото идеологическо единение. „ Батльонът се трансформира в тайфа, тук одобряват единствено крайнодесни. Ако човек не се придържа към национал-социалистическите убеждения, няма да го одобряват в „ Азов “, споделя пред публицисти Ярослав Гончар, заемал за малко формалния пост на пълководец на батальона през 2014 година.

„ Ние не отхвърляме, че батальонът е дяснопатриотичен, че множеството хора са украински националисти “, изяснява обстановката и Андрий Билецки. В същото изявление той прецизира, че към последователите на десния радикализъм се отнасят „ три четвърти от бойците, а останалите са близки на тази концепция. “

„ Отиваме на изток да водиме война в редиците на „ Азов “, да пазиме Украйна от низши форми на живот “ – из изказването на фенклуба White Boys Club на футболния тим „ Динамо “ (Киев)

Като цяло командването на полка избира следната тактика: да се отхвърля очевидното е неуместно, по тази причина „ азовци “ се стремят да се дистанцират точно от неонацистката идеология, наблягайки, че военнослужещите на подразделението са националисти и патриоти. Получава се неубедително. Журналистът от The Guardian Шон Уокър, посетил лагера на „ Азов “ през есента на 2014 година, привежда като образец един от военнослужещите, Дмитрий, който „ твърдял, че не е нацист, макар че възхвалявал Адолф Хитлер като боен началник “. Друг войник от „ Азов “ споделя на журналиста, че в полка няма неонацисти, просто персоналният състав е „ пристрастен от нордическата митология “. Военнослужещият характеризирал политическите си възгледи като „ национал-социалистически “.

Наред с това, символиката на „ Азов “ резервира цялостна последователност със символиката на „ Патриот на Украйна “, wolfsangel (рунически хералдически знак, предпазващ от вълци. Използван в нацистката хералдическа символика – б.пр.) е неговият единствен формален знак. Партията твърди, че признакът, който употребява, е основан от нулата, както и монограмът на фразата „ Iдея Nация “, само че приликата му със знаци на други крайнодесни придвижвания е явна. Черното слънце и вълкът-ангел по-късно намират място в символиката на „ Патриот на Украйна “ на Андрий Билецки, а по-късно и на „ Азов “.

„ Не сме отстъпвали от себе си. Всичко, което има в душата на „ Азов “ излиза от неговата дясна идеология, наследена от „ Патриот на Украйна “ “ – Андрий Билецки, създател на „ Азов “.

Първоначално на герба на подразделението „ вълча кука “ се изобразява над „ черно слънце “ на фона на талази, под които стои дребен тризъбец, само че след това на този герб остава единствено „ вълчата кука “, ситуирана хоризонтално. Това изменение се постанова защото даже и елементарният наблюдаващ на емблемата на полка прави асоциация с неонацизма и това от време на време поражда проблеми в медийното пространство. Например, в 2015 година обществената мрежа Facebook (забранена в Русия) изтри страницата на „ Азов “, а акаунтът на полка в Инстаграм (забранена в Русия обществена мрежа) се постанова да ретушира символиката.

Вътре в полка също по този начин е създадена ритуална система за военнослужещите. Например, основният сержант от военното учебно заведение „ Евгений Коновалц “, където „ азовци “ организират подготовка, носи на паради символичния чук на скандинавския господ Тор. Той символизира изковаването на бойците в учебното заведение, което се прави от основния сержант. Чукът се предава от един сержант на различен, а имената на всичките му притежатели се нанасят на специфична табелка. На самия чук е гравиран стих от стихотворението на Иван Франко „ Вечният бунтовник “: „ Не да плачеш, да плячкосваш “. Курсантите на учебното заведение при посвещението си един след различен възпламеняват факли от „ Чашата на знанието “.

Най-важният обред на „ Азов “ е поменаването на починалите.

За неговото осъществяване в основната база на подразделението в Урзуф (село от югозападната страна на Мариупол) има особено основан мемориал. По време на ритуала „ азовци “ стоят с дървени щитове и факли в ръце. На щитовете са нарисувани главните знаци на полка – „ черно слънце “ и „ волфсангел “, както и имената на починалите военнослужещи. Водещият на церемонията изрежда имената, след което боецът със съответния щит възпламенява факлата и споделя: „ Помним! “, на което останалите дават отговор: „ Ще отмъстим! “

Този обред не е истинска небивалица на „ азовци “, а е заимстван от италианските фашисти от 1920-те години, при които се е наричал „ Presente! “ (присъства – б.пр.) Тъкмо поради тези асоциации „ азовци “ взимат ритуала, като малко го трансформират и вместо италианското „ Присъства “, споделят „ Помним “.

„ Аз им споделих: „ Момчета, това несъмнено е дясна идеология. Но нацизмът се отличава от украинския шовинизъм както столът от електрическия стол. Това е всичко. Имената по нещо си наподобяват. “ – Владислав Дутчак (Доцент), отговорник по идеологическата подготовка на военнослужещите в „ Азов “

Бойци от полка „ Азов “, деятели на Гражданския корпус „ Азов “ и ултрадясната радикална формация ‚Десен бранш “ (забранена в Русия екстремистка организация) взимат присъединяване в протест, отдаден на Деня на бранителя на Украйна в Киев, 14 октомври 2016 година

Разработен е и специфичен обред за новобранците, които за първи път отиват в зона на бойни дейности. Той също съставлява факелно шествие – неофитите се строяват във формата на „ вълча кука “, а водещият на церемонията е облечен във вълча кожа.

Освен езическите препратки, в ритуалите на „ Азов “ има и мощно украински детайли. Например, груповото четене на „ Молитвата на украинския националист “, написана пре 1920-те години от член на Организацията на украинските националисти (ОУН, неразрешена на територията на Русия ) Йосиф Мащук. Четенето на молитвата се трансформира във визитна картичка на „ Азов “ и дъщерните му структури. Тази молитва се чете даже от деца в „ азовските “ детски лагери.
За политическата работа с персоналния състав вътре в „ Азов “ е основана по този начин наречената „ хорунжая “ (тоест идеологическа служба). Тя провежда лекции от експерти по политическа философия, гледане на идеологически филми и филми на военна тема.

Развивайки идеологията на „ Патриот на Украйна “, „ азовци “